Как да разрешим конфликтите между братя и сестри

Братя и сестри, както и деца от един пол, без значение каква е разликата във възрастта, често воюват помежду си. Конфликтите са чести, а родителите са изправени пред изпитанието да ги помирят. Но не всички знаят как да разрешават спорове между децата, така че всички да са щастливи.

Ето няколко правила, които ще помогнат за стабилизиране на емоционалното торнадо и в същото време ще запазят нервната ви система, дават ги психолози.

Правило №1: Не губете контрол над себе си

Всички са обидени. И децата, и възрастните. Звучи клиширано, но помнете кой е възрастният. Да, битките между децата винаги се разпалват в най-неподходящия момент. Родителите са уморени, заети с важен въпрос и в точно тогава децата започват да спорят и конфликтът избухва.
В такава ситуация е лесно да обвините голямото дете („трябва да разбереш“, „той е по-малък“, „трябва да отстъпиш“). Искате бързо да намерите виновника и да се върнете към работа си.
Но така децата няма как да придобият умението да излизат от конфликта и да създават здрава връзка помежду си.
В тази ситуация е разумно да запазите хладнокръвие и да се опитате да намерите най-добрия подход. Но това не означава, че трябва да скриете емоциите си. Ето защо.

Правило № 2: Говорете своите емоции

За тригодишно дете счупената играчка е истинска трагедия. Но, ако изобщо не реагирате на инцидента, детето може да възприеме такова като подценяване на неговото страдание. Затова е много полезно възрастните да изказват на глас какво чувстват по време на конфликта: „Много съм ядосана“, „Колко се радвам, че си измислил това“, „Благодарен съм“, „Искам да ме оставиш за малко сама“ , „Обидена съм“.
Как да развием емоционалната интелигентност на детето?

Децата ще запомнят вашите реплики и за тях това ще е правилният модел на поведение. При следващ конфликт ще им бъде по -лесно да разберат какво е причинило кавгата.

- В момента, в който детето е ядосано, кажете: „Виждам, че си разстроен, защо?“, „Искаш ли си да играеш сам?“
Ако в семейството често се говори открито за чувствата, тогава и за детето ще бъде по-лесно да изрази своето негодувание и да проследи промените в настроението.

- Психолози твърдят, че до 3 години детето няма никакъв контрол върху емоционалното си състояние. 
- Между 3 и 6  години то има абстрактно разбиране за добро или лошо и просто се учи да управлява реакцията си и промените в настроението си.
- В периода от 7 до 9 години детето започва да се адаптира към социалната среда, научава се правилно да показва емоции.
- И едва на 18-22 години човек е в състояние обективно да оцени поведението си.
До тази възраст се формира тази част на мозъка, която позволява на всеки да поеме контрол над чувствата.
От най-ранна възраст обаче родителите могат да повлияят на това как детето ще проявява емоции: дали ще счупи вазата в пристъп на гняв или ще изрази гнева си, като намери подходящ начин да се разтовари и разсее.

Правило № 3: Бъдете безпристрастни

Опитайте се да не вземете страна. Родителят трябва да е един вид модератор на дебатите (а не съдия на ринга). Задачата на възрастните е да дадат възможност на всяко дете да изложи и да аргументира своята позиция.
Дете, което все още не владее емоциите си, ще бъде още по-обидно, ако се наложи да слуша обвинения и вашите лекции.
Ако възрастта на децата (и вашата издръжливост) позволява, е необходимо да изслушате всички страни в конфликта. Всеки от участниците може да предложи изход от ситуацията, да говори за последствията (или липсата на такива), важно е да стигнете до компромис.
Вариант за помирение може да бъде една обща игра, при която всеки има своя роля.
Много важно е детето да има собствено мнение и да му дадете възможност да бъде чуто.
Когато братя и сестри седнат „на масата за преговори“ това е добър ход за разрешаване на конфликта и за избягване на бъдещи конфронтации.
Често официалното предложение за преговори, ще предизвика у децата изблик на смях и е възможно ситуацията да премине мирно, а конфликтът да се реши от само себе си. Освен това тази практика изгражда доверие. В края на краищата възрастният не критикува, оценява, сравнява, а само изслушва и приема мнението на другите.

Правило № 4: Покажете им как да изразяват емоциите

Нашите родители ни съветваха да не се ядосваме, да сме послушни, да не се обиждаме. Стаеният гняв и обида обаче, рано или късно ще намерят изход.
Методите за разрешаване на конфликти, при които детето няма право открито да изрази чувствата си, не работят. Много по-важно е да го научите да изразява своето негодувание и гняв, без да навредите нито на себе си, нито и на другите.
Хората не се раждат с развита емоционална интелигентност, тя трябва да се култивира и създаде. С прости примери и насърчаване. С конкретни съвети как детето да изрази и да контролира емоционалното си състояние.
А родители, които успеят да предадат този урок на децата си, психологът Джон Готман нарича „емоционални педагози“.
Да бъдеш такъв родител не е лесна задача, но резултатът си заслужава.

Мона Василева